понеделник, 26 ноември 2018 г.

Говорих прекалено много в час

автор: д-р Айвън Майснер,
основател и визионер на BNI
     
                                  




Когато бях в основно училище, обикновено получавах добри оценки от моите преподаватели. Въпреки това, забележката, която ми правеха постоянно бе ,,Айвън - говори прекалено много в час“.
       
Майка ми водеше многобройни разговори с мен за това, но без резултат. Предположих, че според нея, щом оценките са ми доста добри, тези забележки не са фатални и така аз продължавах да говоря и да говоря и да говоря в час. Това често се появяваше в моя бележник. Учителите мислеха, че е проблем за мен, а майка ми - не мислеше така.  
      
Преподавателите мислеха, че говоренето е пречка в моето обучение, но според мен - грешаха. Това, което те виждаха като  проблем, се оказа най-голямото ми предимство. Аз говорех! Говорех много. Разговарях поотделно с хора, малки групи, средни групи, големи групи. Откъдето и да го погледнем - аз съм комуникативен. Днес работата ми е да говоря с хора, плащат ми за това. Плащат ми доста добре да говоря с компании, асоциации и организации. Обичам да споделям идеите си, да наставлявам и най-вече да вдъхновявам хората. А за да  правя това - говоря.
      
През годините научих, че всичко ,,което се пречка на пътя ти, се превръща в път.“  

Говоренето ми в час се смяташе за проблем от учителите ми. В един момент, почти успяха да ме убедят, че е проблем. Според майка ми - не беше кой знае какво. Говоренето ми, за нея не бе проблем и това ми даде свобода да бъда себе си. Вярно - каза да намаля малко, но не ме е наказвала, за което съм благодарен. Защото, въпреки че хората си мислеха, че това е пречка в пътя ми, в крайна сметка - то се оказа пътя ми.
      
1985-та бе година, в която имах голямо препятствие пред мен. Загубих клиент и едва плащах ипотеката си. Доста голям проблем. Отчаяно се нуждаех от повече бизнес и затова започнах малка група за препоръки и общуване, за да помогна на приятелите си и на себе си като получавам контакти по структуриран начин. Решението на проблема ми в крайна сметка се превърна в глобална корпорация с хиляди групи в десетки държави по света наречена BNI.
      
Успелите хора разбират, че в много случай, това което ти е на пътя, се превръща в Път. Трябва да се концентрираш в препятствието и да го обърнеш във възможност.
      
Някои от нас го правим несъзнателно, но помислете колко силна може да бъде тази парадигма ако бяхме по фокусирани за това в работата и живота си. 
Замислете се - кога сте имали пречка в живота и сте я превърнали във ваше предимство ? 
Как стана това? 
За мен - едно от нещата, което ми пречеше бе, че говорих прекалено много в час. 
Като се замисля, всичко се подреди доста добре.


Прочетете още:


Дарът да бъдеш окуражен





x

петък, 2 ноември 2018 г.

Великите лидери правят хората около тях по велики от самите тях - Стийв Фарбър

Говорител на глобалната конвенция в Банкок, Тайланд 2018 е Стийв Фарбър.
Като най-продаван автор на ,,Wall Street Journal'' със свoята книга класирана в топ 100 бизнес книги за всички времена, а именно, ,The Radical Leap’’, Стийв бе избран от
"Хуфингтън пост‘‘ за Говорител номер 1 на 2017та. 

Фокусът на Стйив върху лидерството и развитието на здрав и мотивиран екип ще помогне на всички присъстващи за развитието на техния бизнес. Вижте неговото видео >>> http://ow.ly/6ajQ50ihDBT



Има хора, които са без особена позиция, на чиято визитна картичка не пише лидер, вършат си работата както всички останали, никой не им дължи отчет, но въпреки това са добри лидери. Причината за това е начинът, по който  гледат на себе си, на професията си, на живота си и на способността да влияят на околните по позитивен начин. Американският автор, Стийв Фарбър, нарича тези хора екстремни лидери. Екстремен лидер не е титла, задача или позиция, а възможност за избор, която всеки един от нас притежава. 

Често искаме да направим нещо ново, да променим нещо в бизнеса си или да започнем ново начинание или дори да разговаряме с някого, но все отлагаме и не сме го направили. Случва се непрекъснато. Имаме желание да го направим, но не смеем и ако причината за това е страх, точно затова трябва да действаме. 

„Тогава вече сте в играта!“ – казва Фарбър.

Великите лидери са станали велики, не защото се наричат такива, не защото привличат цялото внимание към себе си или обират всичките овации. Парадоксът идва от това, че великите лидери правят хората около тях по велики от самите тях.

Важен е опитът от работата. Не става за въпрос само да наемеш хора и на сила да се свърши определената задача. Важно е а да се създаде среда и колектив, в който хората желаят да работят и е удоволствие за тях да се опитват да бъдат по-добри. Само по този начин се постига нещо наистина значимо – сигурен е Стийв Фарбър.

Прочетете още: